Дойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата*  през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран.

 След като българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница българската армия минава към отбрана и при Дойран създава силна отбранителна позиция.

1916г.
В началото на август  три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от частите на българската Втора пехотна тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесетиседми чепински и Девети пловдивски полк. Последвалите четири атаки - на 10, 15, 16 и 18 август - са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3 200 души загуби, като чепинци губят 1 106, а пловдивчани 250 души.

1917г.
През 1917 година Втора пехотна е заменена на Дойранската позиция от Девета пехотна плевенска дивизия, под командването на полковник Владимир Вазов, която тук записва една от най-блестящите страници в българската военна история.

На 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите на Тридесет и трети  свищовски и Тридесет и четвърти троянски полк на височината Борис. Троянци с решителна контраатака отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия.

В рамките на четири дни от 22 до 26 април,  86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват срещу българите над 100 000 снаряда - без да успеят да разкъсат отбранителната линия. 
  Боевете продължават на 8-ми и 9 май - само 34-ти Троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. Като цяло в резултат на  ожесточените боеве враговете ни губят 11 673 убити и ранени и 547 пленени - срещу 1736 убити и 1000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе,



1918г.
16-ти септември противника започва усилена артилерийска стрелба
17-ти стрелбата преминава в артилерийска подготовка за атака
18 септември българите са обсипани със снаряди с бойни отровни вещества, боят се води с противогази, настъпващите английски, френски и гръцки войници са 75 000 отбраняващите се български бойци водени от генерал Вазов - 30 000.

  След ожесточени боеве противника е изтласкан, като дава над 10 000 жертви.


 България не губи тази битка, но губи войната и бива принудена да разпусне армията си.




Генерал Владимир Вазов описва по-късно случилото се "Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете ..... Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж"

Английският премиер Лойд Джрдж пише:  "В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран "




 През 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: 

„Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”.




Тези мъже които са лежали там в окопите на Дойран толкова време  са били обикновенни българи хванали оръжието - работници, орачи. 

Тогава е имало наборна военна служба и всеки здрав български мъж е знаел да борави с оръжие 

Днес България е осъдена да няма такива мъже, днес България разчита на шепа наемници. Та те са войници срещу заплащане, че те утре ще се бият за този който плаща повече, както вие сменяте фирмата за която работите когато някой ви предложи по-високо възнаграждение.
 Позорно е, че забравихме това което другите няма да забравят и което явно много ги е плашело до днешни дни. Позорно е, че позволихме на шепа продажници да прекъснат връзката на българина с оръжието, това е било само по време на робство, подготвят ни за рая не го ли усещате

 





  





-------------------
* 
Антантата или Съглашението е съюзът между Британската империя, Франция и Русия като основни играчи, освен тях като по-незначителни сюзници са сателитните им колонии и някои други държави : Белгия, Австралия, Канада, Нова Зеландия , Нюфаундленд, Южна Африка, Индийска империя, Гърция, Италия, Черна гора, Португалия, Румъния, Япония, Сърбия, Андора, Армения, Боливия, Бразилия, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Еквадор, Гватемала, Либерия, Хаити, Хондурас, Никарагуа, Перу, Китай, Сиам